Парагнилец Болести по Пчелите

Парагнилецът е заразно заболяване на пчелното пило, предизвикано от
спорообразуващ микроорганизъм. Боледуват незапечатаните и запечатаните ларви за
пчели-работнички, за пчелни майки и търтеи. Досега няма данни за патогенност на
бацила по отношение на други видове насекоми, животни и птици.
В споровата си форма бацилът е много устойчив във външната среда. Така например в
пчелен мед, в органични тъкани и изсъхнали ларви той се запазва жизнеспособен повече от две
години, независимо от температурата на съхранение. В кипящ пчелен мед спорите умират след
един час. Това показва, че всички пчеларски обекти и предмети, замърсени с тях, могат да
бъдат източник на инфекция за продължителен период от време.
Ларвите се заразяват чрез погълнати с храната спори. От времето на заразяването до
появата на първите признаци на болестта изминават от два до четири дни. Ларвите се
заразяват в младата си възраст, а з а -б о л я в а т и у м и р а т н е п о с р е д с т в е н о
п р е д и и л и с л е д запечатването им.В редки случаи се наблюдава умиране и на
7-8-дневни ларви, но вероятно поради боледуването те никога не са се обвили в
пашкулче, както при американския гнилец.
Източници и пътища за р а з п р о с т р а н е н и е на инфекцията. Досега
няма сведения за откриване на бацила върху други обекти освен в болното пчелно
семейство и по замърсения с него инвентар. Затова трябва да се смята, че първоизточник
на инфекцията са болното семейство и инвентарът.
В здравите семейства спорите могат да бъдат внесени по много пътища, които не се
различават от тези при другите гнилцови заболявания. Това най-често става с пчелите-
работнички, които при ограбване на отслабнали или умрели от парагнилец семейства
заедно с храната внасят и причинителя. Не по-малко опасни са оставените на достъпни за
пчелите места восъчни пити с остатъци от храна по тях, непочистен и недезинфекциран
дребен инвентар (преградни дъски, възглавници), нехигиенични поилки, кошери и др.
При работа с пчелите пчеларят също може лесно да пренесе заразата и в здравите
семейства. Не по-малко е значението и на другите пътища – разместване на пити от едно
семейство в друго, при връщане на центрофугирани пити и пр.
Пренасянето на заразата в съседни и по-далечни пчелини става по посочените досега
начини и пътища, общи за всички гнилцови заболявания – размяна на инвентар, подвижно
пчеларство, хващане и заселване на роеве с неизвестно здравно състояние, търговия,
подхранване със заразен пчелен мед и др.
Признаци. Клиничната картина в повечето случаи е типична. В началото прави
впечатление, че семейството не се развива добре или че пилото е прошарено. При
внимателен оглед се откриват единични запечатани или незапечатани ларви с
изменен цвят и консистенция. Цветът им е сив или мръсносив, по-тъмен или по-
светъл в зависимост от степента на трупното разлагане. Консистенцията е
зърнеста. Труповете лесно се изваждат от килийките. Миризмата е
гнилостна. При по-силни семейства и такива в началото на заболяването може да
се открият заболели и умрели само запечатани ларви поради изчистване на
незапечатаните. Тогава се наблюдава характерното за болестта потъмняване на
капачетата на килийките. Цветът им е по-тъмен до черен. Значителна част от
капачетата са продрани (както при американския гнилец), с характерно черно
оцветяване по ръбовете на продрания участък. За разлика от американския гнилец
капачетата не хлътват в килийките. При по-напреднал болестен процес се откриват
труповете както на запечатани, така и на незапечатани ларви, понеже пчелите вече не
успяват да изчистят незапечатаните.
Борба срещу болестта. Опитът показва, че пълното оздравяване на пчелните
семейства и ликвидирането на заразното огнище трябва да се основават на мерките,
целящи ликвидиране на заразното начало (причинителя) в пчелина чрез прилагане на
лекарствени средства, създаване на добри условия за отглеждане на пчелите и щателна
дезинфекция на инвентара, т.е. необходими са комплексни мерки.
Прилагането на лекарствени средства по отношение на вид, количество, начин на
внасяне в гнездото, кратност и брой на третиранията е както при заболели от европейски
гнилец пчелни семейства. Лечебните третирания са успешни, когато са съчетани с общи
мерки за укрепване силата на болните. Стесняването, подсушаването и затоплянето на
гнездата са задължителни елементи на ветеринарните мероприятия. Когато
пчелинът е разположен на сенчест и влажен терен (над 50% от случаите на заболявания
са в такива пчелини), след провеждане на курса на лечение семействата трябва да бъдат
изместени, като се спазват нормите и сроковете на карантинните ограничения.
Профилактични мерки. За възникване на болестен процес не е достатъчно
само внасянето на инфекция в пчелното семейство. На първо място е необходимо
определено количество спори на причинителя, за да бъде преодолян т.нар. “праг на
инфекция”, а на второ – наличие на стресови за пчелното семейство фактори, като просту-
дяване на пилото, висока влажност в гнездото, некачествени хранител-ни запаси,
гладуване и токсикози.
Като се знаят причините, които благоприятстват болестния процес, профилактичните
мероприятия трябва да бъдат насочени към тяхното недопускане и към недопускане на
инфекцията в пчелина.
На специалистите е известно, че при парагнилеца се наблюдава и известна
цикличност – през някои години заболяването е широко разпространено, а през други
се среща твърде рядко и няма особено стопанско значение. Този факт трудно може да
бъде обяснен, което показва, че някои от предпоставките за проявлението на болестта все
още не са достатъчно проучени.

Направете Коментар

Вашият имейл няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*